Аз разказвам в сп."9 месеца"...

Моят девети месец (брой 165 1/2010)

2010-01-08T03:32:00.001-08:00

В първите дни на деветия месец изведнъж започнах да обогатявам речниковия си запас. Много бързо "да-да-да" се превърна в "ба-ба-ба". Вече дори правя цели изречения. "Еййй.. бей! Баги, багиии..." - така говоря на мама и татко. Не закъсняха и сладките "та-та" и "ма-ма". Бърборя доста, но още не разбирам значението на думите.

Докато сме навън, все по-често настоявам мама да ме извади от количката и

да правя опити да стъпвам сама

Чувството за свобода и самостоятелност е превъзходно.

След няколко безсънни нощи, плач, пронизителни писъци и много сополи първото ми зъбче се показа - малко, беличко отдолу вдясно. Десетина дни по-късно до него се появи и второто. Беше тежък период за всички у дома. Имах хрема, мрънках почти непрестанно и не можех да спя. Гелът за успокояване на венците не помогна. Загубих апетит и отказвах да се храня. Все още мама продължаваше да ме кърми, когато искам, но на редовния преглед се установи, че съм отслабнала с 50г. Дори и да нямам проблеми със зъбчетата, пак не обичам каши и пюрета и затова мама започна да ми приготвя крем-супи. Хапвам съвсем малко няколко пъти на ден и все още се мръщя на другите храни.

В средата на деветия месец

направих мъничка крачка напред

Улисана в играта, пуснах се от мама и се задържах права за няколко секунди. После се олюлях, загубих равновесие и паднах по дупе. Но това не е всичко - вече ходя сама от единия до другия край на масата, като се държа за нея. Научих се оттам да се прехвърлям на дивана и така обикалям из стаята.

Често проверявам какво има в чекмеджетата у дома. Открих, че фурната може да се отваря. Успешно се катеря по дивана, а оттам - на бюрото.

Мама е много щастлива, че разбирам все повече неща. Непрекъснато

откривам и нови игри

Напоследък постоянно се гоним. Мама казва "Ей, сега ще те хвана!", а аз се смея и бързо пълзя.

Заведоха ме в детски клуб по случай рождения ден на братовчед ми. Хареса ми. Забавлявах се с безбройните интересни и нови играчки, чaк забравих да се оглеждам за мама. А тя реши, че това е добро занимание за дъждовните дни. В детските клубове никога не е скучно. Басейните с топки са като истински плаващи пясъци. Колко повече мърдаш, толкова по-надолу отиваш. Могат да те затрупат напълно.

В края на деветия месец, въпреки времето, с мама започнахме да се разхождаме все повече в парка. Забелязвам, че там има и други деца, които да по-нетърпеливи и от мен. Играя на катерушките. Спускам се по пързалката, навеждам се и вдигам разни неща от земята. На мама вече не й прави впечатление, че пипам навсякъде, сядам, ходя, подпирам се.

Няма как да ме опази

След всяко излизане ме къпе и пере всичките ми дрехи. Представям си какво ще стане, като започна да играя на пясъчниците...съм за пране и къпане цялата. А още не съм започнала да се ровя в пясъчниците...

След цял ден игри в парка мама е много уморена, а аз съм неуморима. Вече не обичам да ме оставят в проходилката, защото никак не е забавно. Мама трябва да ме държи за ръце, докато пристъпвам наоколо. Тя се опитва да ме научи да пазя равновесие. Аз съм малко неуверена и ме е страх да ходя, без да има някой до мен. Ако за миг усетя, че съм нестабилна, сядам по дупе.

Моят осми месец (брой 164 12/2009)

2009-11-25T12:21:00.000-08:00

Разходките започнаха да стават все по-дълги. Ако времето е хубаво, прекарваме няколко часа в Борисовата градина. Понякога спя навън повече от час. Мама ме кърми, ако огладнея. Обожавам да се возя седнала в количката и да закачам минувачите. Усмихвам се или им се плезя. Забавно е. Търся контакта и с други деца. Проявявам любопитство към всичко ново. Вечер разказвам на татко за пълния с емоции ден и не спирам да пълзя по пода. Имам толкова много енергия!

Факт вече е първата ми картина. Нарисувах я с пръстче по запотеното стъкло у дома. На пръв поглед някой би я нарекъл драсканица или чертички, но мама веднага позна, че съм нарисувала трева. Не обичам студа и ми липсва зеленината. Нямам търпение отново да се стопли.

Започнах да проявявам характер. Сърдя се, ако ми вземат играчката от ръцете. Мама и татко вече са се научили и обикновено след по-силен вик ми я връщат.

Вече аз отговарям за парното в стаята

Спирам го и го пускам, без въобще да се консултирам с родителите си. През повечето време го държа изключено, защото иначе как ще се подпирам на радиатора, за да гледам през прозореца.

Още няколко пъти паднах от спалнята. Мама се отказа да брои тези инциденти и ме обяви за немирно момиче.

На редовната детска консултация лекарката пък ме похвали за активността. Според нея е време да започна да се уча да пия вода от чашка. С мама кроят планове откога да започна да ям повече пюрета. За съжаление обаче никак не обичам твърда храна. Паузата в захранването ми не помогна. Игрите, които мама измисля, за да ме залъже и предизвика интереса ми, също не са от полза. Нищо не е така вкусно като кърмата. Понякога хапвам тиква, но съвсем малко.

В средата на осмия месец

започнах да сядам сама

Както лазя, се завъртам и се обръщам по дупе. Забавно е и това вече е моят номер. Научих се да отварям притворени врати. Така мога да шетам из цялата къща. У дома се забавляват с белите ми. Твърдят, че съм непослушна, но всъщност много ми се радват.

За пръв път се спуснах по пързалка! Качих се и на люлка. Вече не подминаваме детските площадки. С мама се стараем да използваме всички слънчеви часове. Тези снежни разходки правят зимата приказна. Мама се оплаква, че да буташ количка по неутъпкания сняг не е лесна работа, но пък колко е бяло. Гълъбите са ми много интересни и предизвикват у мен бурен възторг.

В края на осмия месец за пръв път ме сложиха в проходилка. Бързо се научих с нея да “хвърча” из стаята. Харесва ми, но мама се притеснява да ме слага за повече от час на ден.

Имам си нова любима игра. Подават ми нещо, а аз го пускам само за да видя как лети надолу и да чуя трясъка. Ако някой го вдигне, отново го хвърлям... и така до безкрай. Много е забавно!

Тези дни

казах и първите си срички

Започнах с "да-да". Всички у дома се радват, а аз се смея и не спирам да го повтарям. Знам, че мама чака да чуе най-любимата думичка, но все още не съм готова за това.

Баба ми подари обувки. Правя първите си опити да крача, докато ме държат за ръце. Все още съм неуверена, залитам и подгъвам крачета. Скоро и това ще стане, напълно съм сигурна.

Все още нямам зъбчета, но чеша венците си с всичко, което ми е под ръка. Пъхам в устата си всевъзможни предмети.

Любовта ми към вечерното къпане расте с всеки изминал ден. Забавлявам се с патето и с пяната, цапам във водата и не искам играта да свършва.

Този месец беше наситен с празници и се чувствах превъзходно. Обичам, когато цялото семейство е наоколо. Домашно направените сладкиши и подаръци са много по-хубави от тези, които се продават. Когато сътвориш нещо сам, влагаш част от себе си в него, влагаш сърцето си, а това е най-важното.

В последния ден на осмия месец ме заведоха в зоопарка. Най-голямо впечатление ми направиха двата хипопотама. Излязоха един след друг и шумно се потопиха във водата. Светът е толкова голям и има още много неща, които предстои да открия.

Моят седми месец (брой 163 11/2009)

2009-11-01T08:33:00.000-08:00

Първата половина на този месец прекарах в провинцията при баба. Разбира се, мама беше с мен през цялото време, но тъгувах за татко. Разходките навън също ни липсваха. Снегът покриваше всичко, а студът щипеше на бузките ми. Затова и излизахме само за час.

На терасата имах снежен човек и често го гледах през стъклото. Говорех му всякакви неща, а той стоеше там съвсем сериозен със смешния си нос от морков.

Непрекъснато се опитвам да подобря пълзенето. Не искам да се влача по корем, но като застана на колене, не знам какво да правя. Клатя се напред-назад.

Започнах непрекъснато да се плезя. На всички с кеф си показвам езичето, а те ми отвръщат с усмивка.

Много обичам да играя в кошарката. Понякога така се залисвам, че дори забравям да следя дали мама е наоколо, но знам, че тя винаги е наблизо. Мога да се повдигна и да огледам кой е в стаята.

Сърдя се, ако ме оставят сама

Често надничам и от ръба на леглото. С отскок се хвърлям с глава към пода и всеки път близките ми изтръпват да не падна.

Досега се хранех само с кърма. От седмия месец обаче мама реши, че е време да опитам нещо друго. По съвет на педиатъра започна да ми дава оризова каша. Никак не я харесах. Предложи ми каша от круша, но резултатът бе същият.

Дори моркова не харесах и вече го гледам с голямо отвращение. Всеки ден мама ми предлага вода, но и нея не искам.

Никога не кротувам, докато мама ми сменя пелените за еднократна употреба. Все откривам интересни неща наоколо. Много е скучно да лежа по гръб. Тази поза е само за мързеливци и за съвсем малки бебета.

Обожавам да се къпя

Бих останала в коритото цяла вечер. Щом седна вътре, забравям колко ми се спи и искам да се плицикам дълго. Цопам с крака, с ръце и се смея.

Когато се върнахме в София, мама ме заведе на консултация и там ми поставиха третата ваксина против Хепатит В. Лекарката обеща, че докато навърша една година, няма да ми прави повече имунизации и затова не плаках много.

Порастнала съм и докторката ме похвали колко добре седя. Вече знам и някои нови упражнения, които правим с мама по време на сутрешната гимнастика. Често я забравяме, но не бива да се пропуска, защото вече се включва топка и ще стане по-интересно.

Взеха ми и кръв за изследване. Резултатите бяха добри.

Бях и на преглед при ортопед, където ме прегледаха с ехограф. Всичко ми е наред.

Само мама се оплаква от мен. Напоследък взех да се будя много често през нощта.

Плача и искам да суча, без дори да съм гладна

Просто ми харесва да я усещането да съм до мама. Толкова е сладка, а тя се опитва да ми пробутва залъгалката. Как може да се замести мамината гърда с биберон? Нищо не е така уютно и топло като мама. Принудих я да ме вземе в нейното легло и сега спим гушнати. Чувствам се най-щастливото бебе и не разбирам защо родителите ми недоволстват.

Сутрин съм много весела и толкова ми се играе по пижама, че ми се струва досадно да ме обличат.

С една приятелка направихме поход до Витоша. Разбира се, взехме и родителите. За пръв път се возих на лифт!

В количката седя и наблюдавам. Не искам да лежа, защото изобщо не е забавно.

Косата ми е достатъчно дълга, дори имам и бретон, на който ми слагат две шнолки.

Открих

колко сладък е палецът на крачето

Смуча го винаги, когато мога. Ръцете ми пък са като щипки. Хващам всякакви неща.

Започнах да избирам и позата си за сън. Край на спането по гръб, наложено от мама.

Все още нямам зъбчета и не говоря. Може би съвсем скоро ще започна да бъбря и няма да оставя родителите си спокойни.

След неуспешното захранване мама реши да си дадем две седмици почивка. Надява се, че след това ще искам да ям новите храни.

Всяка вечер мама ми пожелава лека нощ и ми казва колко много с татко ме обичат. Като че ли й е тъжно, че раста толкова бързо и тя не може да ми се наслади. Аз обаче съм любопитна да опозная света и да науча нови неща. Не ми се чака нито миг.

Моят шести месец (брой 162 10/2009)

2009-10-01T08:30:00.000-07:00

Този месец започна с настинка. Сутринта с мама бяхме на преглед. Гърлото ми е зачервено, но добре че инфекцията не се е разпространила. Лекарят ми предписа да пия витамин С на ампули, сироп за кашлицата и един солен разтвор за тези ужасни ужасни сополи. За тях обаче нищо не помага. Пречат ми да спя. Като дишам нослето ми издава странни звуци, а мама не може да ми обясни как да се издухам. Ако й позволявах да ползва помпата за нос, сигурно ще ми е по-леко. Толкова жално проплаквам, че на мама й се къса сърцето. Много й е мъчно, а нищо не може да направи. Изпитва вина, че не е успяла да ме предпази от простудата. Виждам я, че тихо плаче. Сърцето й се е свило и е ядосана на тези сополи, които така ме тормозят. Това е

първата ми болест

и мама е много тъжна. Гушка ме по цял ден и за нея никаква домашна работа няма значение. Единственото, което може да направи за мен, е да ме приспи. Когато усещам топлината на тялото й, се чувствам по-добре. Нослето ми сякаш започва да хърка по-малко. Заспивам и си мисля само мама да не спира да ме люлее.

Болестта ми премина и вече мога да се наслаждавам на новата си кошара за игра. Извън нея е опасно да ме оставят. Въртя се като пумпал и постоянно падам. Вече съм достатъчно голяма, за да се протягам и да хващам играчките, които висят от музикалната въртележка нада креватчето, но мама реши, че е време да ми я вземе. Сега кошарата е моето място за игри.

С всеки изминал ден ставам

все по-подвижна

Още не пълзя добре, но скоро и това ще стане. Избутвам се с крачета и се изтласквам с ръчички. Движенията са некоординирани, но доста целенасочени.

Усилено тренирам върху масата на баба. Там е най-удобно, а и дядо ме предизвиква с купата плодове, които обичам да разпилявам и да гоня. Наскоро открих

какво значи сянката

Когато мърдам ръце, и тя се мърда. Много е интересно! Истинска акробатка съм. Докато мама ми сменя пелените за еднократна употреба, постоянно си пипам крачетата. Вече се обръщам във всички посоки.

Продължавам да следвам правилото всичко, което докосна, да минава през устата ми. У дома се шегуват, че

опитвам света на вкус

За пръв път ми изрязаха ноктите на крачетата. Имам най-голям проблем с палците. На тях татко слага памучета с риванол, защото от много ритане чак ме болят.

Вече съм голямо момиче и имам и стол за хранене, въпреки че още не го използвам по предназначение. Мама ме слага в него да покротувам. Продължавам да се храня само с кърма. Гушкам се в мама и я хапя, за да разбере, че съм гладна. Тя ме кърми на поискване и аз не се оплаквам.

Забелязвам и друга промяна. Мама е вдигнала облегалката на количката под ъгъл 45 градуса. Много ми харесва, въпреки че оставам така съвсем малко. Никак не ми е приятно да лежа по гръб. Все по-често се надигам и подавам ръце, за да седна. Пръстите на мама са добра опора, за да се изправя. Ако се пусна обаче, бързо падам. Забавно е да погледнеш света от друг ъгъл.

Продължавам да се къпя с любимата ми жаба. Единствената промяна е, че искам да седя в коритото и отказвам да ме слагат по гръб.

Родителите ми ме заведоха на пазар в голям магази и там ми хареса. Интересно ми беше да обикалям наоколо.

Тези дни татко е у дома. Обичам, когато е при нас.

Днес мама ми каза, че вече съм на шест месеца. Половин година си е голяма работа!

Моят пети месец (брой 161 9/2009)

2009-09-01T08:28:00.000-07:00

С всеки изминал ден пораствам все повече и повече. Вече не съм онова малко, нищо неразбиращо бебе отпреди няколко месеца. Родителите ми започнаха да ме вземат навсякъде със себе си. За пръв път бях на детски рожден ден. Беше интересно и много по-различно, когато съм сред други деца. Постоянно търся компанията им и предпочитам да съм с тях, а не само с възрастни. Забавно е да играем.

Все още мама ме кърми и можем да си позволим да ходим навсякъде, без да се съобразяваме с моя режим на хранене. Храната винаги е с нас, дори и да не се приберем у дома цял ден. Мама е категорична, че

кърменето е голямо удобство

Тези дни времето започна да се разваля и вече не се разхождаме толкова често, както преди. Оставаме си у дома.

Цялото семейство заминахме за провинцията на гости при баба, но времето беше ужасно. По магистралата имаше огромно задръстване и нищо не се виждаше - нито пътят, нито колите, само двете сиви ивици на мантинелата. Усетих, че мама и татко бяха напрегнати. Добре, че имахме късмет и се измъкнахме бързо, за да продължим напред. При баба

за пръв път видях мечка

Беше се изправила в клетката си. Не се уплаших, аз съм смело момиче. Въпреки това обаче най ми бяха интересни гъските. Бяха шумни и не спряха да обикалят наоколо.

Очите ми продължават да са истинска загадка. Дали са кафяви, сини, зелени, пъстри или бебешко сиви? У дома всички са на различно мнение.

Косата, с която се родих, продължава да пада. Отдолу расте нова, по-светла и по-гъста. Сигурна съм , че някой ден ще ми връзват панделки. Ноктите ми са много остри. Няколко пъти се одрах толкова дълбоко, че мама бе сериозно притеснена да не остане белег. Подрязването им е голям проблем. През деня спя много леко, а вечер е тъмно и двете с нея много се борим, докато съм будна.

И през този месец режимът ми не се промени особено. Сутрин се събуждам рано, в 5.30 ч. Мама ме мие, докато аз й пея и говоря весели неща. След това ме взема при себе си в голямото легло и поспиваме още малко. Игрите у дома са ми любими. Мога да се смея на всичко - дори на кичур коса по челото на мама. Постоянно си хващам крачетата и си събувам чорапите. Забавлявам се, като имитирам собственото си отражение в огледалото. Бебето отсреща повтаря всичките ми движения. Подавам му ръка, докосваме длани. Усмихвам му се и то ми се усмихва... Лошото е, че всички игри бързо ми омръзват и непрекъснато търся нещо ново и по-различно. Любопитна съм да опознавам нещата наоколо, но искам мама да е постоянно до мен. Понякога не й давам мира, само защото имам нужда да я виждам, да усещам присъствието й в стаята, да се гушкаме. Искам тя да ме милва, носи и успокоява. Приятно е да усещам колко много ме обича. Това е нещо, което никога не ми стига.

Тези дни мама имаше притеснения. Дупето ми се подсече, а и едното ми оченце започна да сълзи. Няколко дни трябваше да ми прави промивки с преварена вода и много да внимава при къпането ми. За щастие всичко мина и сега отново съм добре.

Все още се будя през нощта, за да ям

Тогава хапвам най-пълноценно, защото никой не може да ме разсее и наваксвам пропуснатото през деня. Докато е светло навън, пък си поспивам 2-3 пъти по 1 час. Вече гледам телевизия съвсем сама. Мама не ме ограничава, но и аз не проявявам голям интерес. След няколко минути ми омръзва. Предпочитам да играем двете. Много по-забавно е. В края на деня съм изморена и настроението ми не е добро. Въпреки това обожавам ритуала на къпането. Напоследък мама слага в коритото ми голяма гумена жаба, която много ме забавлява. Ритам с крака и изплисквам цялата вода навън. Много е весело.

Тези дни отново бяхме на лекар, за да ми сложат и третата ваксина пентаксим. Държах се геройски. Порастнала съм с още 2 см.

В края на петия месец се обърнах от гръб по коремче. Това стана, докато играех на килимчето за активна гимнастика. Все още нямам зъбчета. Усмихвам се с беззъбата си уста и всички много ми се радват.

Моят четвърти месец (брой 160 8/2009)

2009-08-01T08:26:00.000-07:00

Вечерното къпане продължава да е сред любимите ми занимания. Открих, че в коритото може да се лежи и по корем. Правя го съвсем сама и е много забавно. А после се спи така сладко и сутрин се събуждам изпълнена с енергия! Мама все се оплаква, че да ставам в 5 ч. сутринта е неразумно, некултурно и дори неетично. Добре, че баба ни дойде на гости. За трите седмици, през които не се бяхме виждали, каза че съм станала голямо момиче. Хубаво е, че има кой да ме глези, да ме носи на ръце и искрено да се радва на сутрешния ми репертоар.

Разхождаме се по цял ден сме в парка. Времето е толкова хубаво. Гледам дърветата наоколо, листата, причките. Всичко ми е интересно.

И през четвъртия месец косата ми си остава мека и пухкава. Мама често ми прави

прическа "таралежче"

Докато лежим двете, ме сресва с четка ту на една, ту на друга посока. Играе си и ми се радва. Обожава чаровната ми беззъба усмивка.

Съвсем наското придобих навик да заспивам, докато ме държат за ръчичката, а когато се разхождам, стискам пелената. Мачкам я, докато се унасям, а и после не я пускам.

Вечер се приспивам със залъгалката. Вкусна е, но само когато ми се спи. Иначе ръчичките и лигавникът са много по-специални и не мога да им устоя. Постоянно ги слагам в устата си.

Не липсват интересни събития. Цялото семейство ходихме на разходка до един язовир.

Спах на тревата в кошницата за кола

Беше наистина вълнуващо.

Няколко дни по-късно, когато се прибрахме в София, с мам се срещнахме с другите бебета, родени в същия месец като мен. Беше голяма веселба. Показах на всичките как мога да се плезя. Мисля, че и мама много се забавлява.

Не знам как стана, но една вечер с мама се заключихме и дълго не можахме да си влезем у дома. Спеше ми се и мислех само за банята и за моето креватче. Иска ми се подобни инциденти да не се случват често.

За пръв път ме заведоха на пицария. Бях по-послушна, отколкото мама бе предполагала. Съвсем я изненадах. За награда сервитьорката ми подари балони.

Всички казват, че съм станала още по-пухкава. Според татко бузките ми толкова са се надули, че ще вземат да се пръснат. Вече всички ми викат дебеланка.

Вече тежа 6290 г и съм 62см. Педиатърът каза да суча кърма колкото искам, но ако продължавам да наддавам така, когато мама ме захранва, ще мина на диета.

Трябваше да ми сложат втората ваксина пентаксим, но татко беше болен и го отложиха. Цяла седмица той се изолира в другата стая и ми липсваше много. Мечтаех заедно да слушаме музика, докато мама приготвя вечерята, а после да не му давам да гледа новините по телевизията, а той да се усмихва и да ми казва, че съм лоша и невъзможна.

Искаше ми се татко да ме гушне след баня и да го събудя сутрин за работа, след като съм му пяла в 3 ч. през нощта..

Когато оздравя, цял ден бяхме тримата и беше прекрасно. Поставиха ми ваксината и изобщо не плаках. Вечерта дори не вдигнах температура. Явно съм била много доволна, че татко вече е добре.

Заведоха ме на село и

там се запознах се с прадядо

Беше много интересно. Толкова хора, които ми се радваха, дори се редяха на опашка да ме носят и не бе нужно да мрънкам, за да си прося гушкане. Надявах се да остана по-дълго, защото обичам да ме глезят.

В края на четвъртия месец съм достатъчно голяма, за да се къпя с патето. Вече всичко слагам в устата си, няма значение дали е играчка, или собствената ми ръка.
Започнах лесно да си хващам крачетата, въпреки повечкото килограми. Иначе напоследък по-често плача. Лесно си намирам повод.

Всички у дома са категорични, че откакто се научих да хващам, станах голяма пакостница. Събарям предметите, които пипна, и това ми доставя истинско удоволствие. Родителите ми трябва да са много внимателни и вече да си отварят очите на четири.

Мама продължава да ме кърми "на поискване" и аз съм безкрайно доволна от това. Коликите изчезнаха сякаш неусетно.

Моят трети месец (брой 159 7/2009)

2009-07-01T08:21:00.000-07:00

Получих много интересен подарък - книжка със стихчета за най-малките. Толкова е весело да лежим по гръб с мама, тя да ми сочи големите цветни илюстрации и да ми чете. Струва ми се, че дори е запомнила някои наизуст и когато сме навън, ми ги повтаря.

На гости сме при баба в провинцията. Интересно е. С мама често излизаме на разходка, но аз не искам да лежа в количката. Когато спя, няма проблем, но нали съм будна... Като лежа по гръб, пред очите ми са само небето и облаците - толкова е скучно и ми омръзва. Предпочитам да гледам как минават колите, да зяпам пешеходците, пейките, сградите, шарените реклами и витрини. Как иначе ще опозная света наоколо?

Толкова се радвам, че ми купиха кенгуру. Да се разхождам в него, е истински разкош. Понякога дори заспивам, когато ходим по-дълго.

Открих

колко сладко е да си смуча пръстчетата

Мама недоумява как успявам да пъхна в уста почти цялото си юмруче. Понякога дори дъвча роклята си, чаршафа или пелената. Дадоха ми биберон, но с него не е същото. Просто го плюя, предпочитам да дъвча пръстчето си или поне гърдата на мама. Често се гушкам в нея и така заспивам.

С мама имаме специален режим. Сутрин се събуждам към 6 ч. Гладна съм и ме мъчат колики. Мама ме храни и после ме гушва и спя върху корема й, така ме боли по-малко.

Два часа по-късно ставаме от леглото. Идва време за забавление и излизаме навън. У дома се прибираме за обяд. Играем, хапваме, спим и после пак хапваме. Така до 5 ч. следобед. Когато баба се прибере от работа е голямата вечерна разходка. Следва къпане и последното хранене за деня - разбира се, по пижами. Време е за "лека нощ".

Всеки ден около мен се трупат все нови и нови играчки. Опитвам се да ги стискам, но засега не успявам. Мама ми купи някакво странно приспособление, наречено активна гимнастика. Така се забавлявам сама, без никой да ми досажда.
Кой е казал, че коликите на са забавни? Баба и мама се опитваха да ми дават капки срещу тях, но аз постоянно ги плюех. Стори ми се толкова смешно, че

за първи път се засмях в глас

Всички бяхме толкова щастливи. Това е още едно доказателство, че пораствам.

Времето на гостуването ни при баба мина и татко дойде да ни прибере. Вече сме в София. За съжаление е студено и с мама трябва да се откажем от продължителните разходки. Интересните неща навън ще ми липсват. От това най-доволен е моят приятел Мечо. Сега няма да е сам. Един ден се случи така, че изморена от всички игри и занимавки през деня, заспах самичка. Мама много се зарадва. Не е лесно да си бебе и аз имам нужда от сън.

Ходихме на консултация и се оказа, че тежа 5500 г и съм порастнала до цели 59 см. Лекарката ме похвали колко добре си държа главичката изправена.

Поставиха ми и първата ваксина

Плаках малко и крачето ми леко се зачерви, но не беше толкова страшно.

Мама ме заведе и на профилактичен преглед при ортопед. Той старателно ме прегледа с ехограф. Според него тазобедрените ми стави са чудесни и нямам никакъв проблем.

В края на третия ми месец мама ми купи нов биберон залъгалка. По-хубав е от всички останали, които ми предлагаше досега. Веднага го харесах. Вечер започнах да заспивам с него. Струва ми се, че сега татко е доволен. Така има какво да ми сложи в устата, когато плача.

Подариха ми и шезлонг. Чувствам се прекрасно в него. Кагато ме залюлеят, се унасям.

Неусетно навърших три месеца. За мини рождения ми ден получих нови играчки. На едната пишеше "За деца над 3 месеца". Толкова е приятно да ми купуват подаръци за големи.

Моят втори месец (брой 158 6/2009)

2009-06-01T07:06:00.000-07:00

Станах на два месеца, а ден по-късно мама навърши 25 години, което си е четвърт век. Тя каза, че това е най-красивият й рожден ден – седяхме двете в парка в слънчевото утро, по-хубаво не би могло да е.

Три дни по-късно за първи път се обърнах по гръб. Рано сутринта към 3 ч. се събудих. Бях гладна, въпреки че едва ли беше време за ядене. Мама ме нахрани, смени ми пелените, обърна се за миг, за да вземе капките против колики. В същата минута

се чу "туп"

Последва пронизителен рев "Уаааа!!!". Видях как мама пребледня, когато ме видя на пода. Хвърли капките и се наведе да ме вземе. В мига, в който ме гушна, замълчах. Чувах как тупка сърцето й, а тя повтаряше: "Няма, миличка, няма. Не плачи, детенце. " Не плачех, но ми се струваше, че така тя успокоява себе си. Затова си кротувах. После внимателно започна да ме оглежда да не съм се наранила - крачета, ръчички... Всичко беше на мястото си. Нямаше синини. Все едно не бях падала. Заспах бързо, без да се притеснявам. Мама обаче дълго стоя край кошарката заслушана в дишането ми. Искаше да ми се извини. Да обещае, че ще бъде по-внимателна, по-отговорна, по-грижлива. Знаех, че много ще се старае, защото аз съм нейният сладкиш - нейната Яна.

На следващия ден гордо демонстрирах и пред баба новото умение. Обръщането бързо се превърна в любима игра.

След седмица бе първото ми излизане извън София. Заведоха ме на язовир. Не можах да го видя, защото спах през цялото време. Мама ми каза, че имало много вода и патици.

Междувременно дрешките ми бързо умаляха. На консултацията се оказа, че съм порастнала с 4 см. Косата ми обаче беше започна да оредява. Страхувах се, че скоро съвсем ще оплешивея.

Като навърших 40 дни,

направиха погача за мен

Сутринта цялото семейство отидохме на църква за 'очистителната молитва'. Премениха ме с рокля, купена за празника. Баба омеси чудесна питка. Имахме гости и всички се надпреварваха да ми пожелават какви ли не хубави неща. Получих и куп подаръци.

Няколко дни по-късно се запознах с дузина бебета, все родени по едно и също време като мен. Майките ни се срещнали в С "9 месеца" на училище. Сега бяхме решили, че е крайно време и ние да се видим. Беше наистина забавно да си поговоря с тях.

Времето летеше и към края на втория месец предприехме дълго пътуване. С мама пропътувахме 320км, за да гостувам на баба и дядо. Те ме заведоха на панаир. Беше великолепно! Имаше толкова пъстри неща, че ми се стори истинско приключение. Получих подарък симпатично патенце и пеещ мечок, който кара самолет. Със сигурност догодина ще искам отново да отида.

Мама казва, че раста с часове и

всеки ден я изненадвам с нещо ново

Вече с удоволствие казвам "га", "го", "а-гу" и "ги". Понякога се карам и пищя силно, но мама ми се радва. Винаги отговарям на усмивките, а понякога и се смея с глас. Вече ми писна да лежа в количката, докато сме на разходка, и държа някой да ме носи, за да виждам какво става наоколо.

Много ми е забавно как у дома спорят

за цвета на очите ми

Всеки ден залаганията са различни. Ту някой категорично заявява, че са сини, ту твърдят, че са кафяви като на мама, понякога чувам, че са пъстри или зелени.

Мама обожава моментите, когато след хранене, я поглеждам и й се усмихвам с беззъбата си уста. Виждам как се разтапя от удоволствие. Прегръща ме и ми благодари, смее се, за да не заплаче от радост.

Вече се уча на най-различни номера. Обожавам да ме къпят, а след като ми измият дупето, бъркам в кутията с крема и сама си мажа бузките. Понякога обаче мажа и дивана на баба.

Моят първи месец (брой 157 5/2009)

2009-05-01T14:51:00.000-07:00

В 1 ч. 50 мин сутринта се родих аз, Яна - най-хубавото бебе на света или поне така си помисли мама... Тежах точно 3350 г и бях дълга цели 50 см. Имах прекрасно носле, много коса и бях розова, мокра и уплашена. Малко по-късно се срещнах с татко, баба и дядо. Всички бяха категорични, че съм съвършена и много хубава... Онази фраза за любовта от пръв поглед наистина придоби смисъл.

Мама ме закърми около три часа и половина след раждането. В началото й бе трудно да ме държи и поставя на гърдата си, но бързо се научи. Три дни бяхме в една стая в болницата и се опознавахме. Бързо открих

колко е хубаво някой да те гушка и носи непрекъснато

Когато ме занесоха у дома, все още нямах режим. Не само хапвах, но и спях, когато пожелаех. Мразех да ме събличат гола и плачех с все сила винаги когато се опитваха да ме измият. Първото къпане го повериха на баба. Родителите ми се осмелиха едва няколко дни по-късно.
Мама реши, че първата разходка трябва да направим седмица след изписването. Много ми хареса да спя в количката, но уви, мама не беше добър "шофьор". От време на време се спъваше в гумите, а за камъните и бордюрите, в които се блъскаше с такава сила, че се стрясках, дори няма да споменавам... Реших, че ако съм търпелива с нея, някой ден ще се научи.

Бях на 12 дни, когато ме сложиха за пръв път по корем. Всички у дома наблюдаваха с изумление как едва едва се опитвам да вдигна главичката си. Тя все още бе доста тежка и ми бе трудно. Иначе успешно ритах с крачета и ако не беше този проблем с главата, щях вече да пълзя напред.

Нямах й две седмици, а

ето, че се появиха коликите

Бяха ужасни! Виждах, че мама е тъжна, но не можех да направя нищо по въпроса. Когато се свивах и коремчето ме болеше, сърцето й се късаше. Аз плачех, тя искаше да ми помогне, но не знаеше как. Виждах, че й се иска тя да поеме от моята болка. Струвах й се прекалено малка за това страдание. Личната лекарка предписа капки, но скоро у дома установиха, че те са само за успокояване на родителите. На мен ми минаваше единствено от гушкане, носене на ръце, люшкане и кърмене. Най-силни бяха коликите рано сутрин и вечер преди лягане. Продължаваха около 2-3 часа и си отиваха сякаш нищо не е било.

По случай моя първи месец на бял свят мама ме премени в рокля, имах торта и получих подарък прекрасен раиран тигър.

В края на първите си 30 дни съм съвсем различно бебе. Постепенно си изградих дневен режим. Всяка сутрин ставам в 6 ч. Суча и започвам да играя. С мама правим гимнастика и започнах да усъвършенствам дисциплината "повдигане на главата". Според мама съм истинска олимпийка и тя е особено горда с мен. От нейната уста звучи все едно правя нещо изключително -

достойно за бурни аплодисменти

Когато най-сетне се изморя, лягам и очаквам някой да ме забавлява. За щастие всички вкъщи се втурват да ме разсмиват. Измислят интересни приказки, учат ме да казвам "а-гу". Засега се справям много добре и ми се струва, че скоро ще проговоря.

Винаги аз събуждам татко за работа, а той не се сърди. Подозирам, че му е хубаво - да отвори очи и да види Яна. Обикновено мама би нарекла това прекрасно начало на един успешен ден. Двете с нея се разхождаме в парка с часове. Там ни завари и първият ми дъжд. Добре, че не бе пороен. Мама ме кърми на пейката. Двете не се притесняваме от това. Тя никога не знае кога ще огладнея. Затова, когато поискам, ми дава. Досега не съм пила вода. Баба обича да казва: “Отвори ли очи бебето, трябва да има гърда насреща.” Знам, че така ще порастна и ето, че само месец след раждането тежа около 4 кг.

Вече не плача, когато ме къпят. Всъщност няма нищо лошо да си лежа в коритото и да ме поливат с топла вода.